Статията е копирана от сайта на Българско Национално Радио, предаването На опера в събота
Франц Йозеф Хайдн - 275 от рождението му, на 31 март, от 20.00 часа ще го представим с – операта “Армида” и ораторията “Сътворението”
В историческите справки често се споменава името на Франц Йозеф Хайдн като “баща на симфонията”, “баща на струнния квартет”. В действителност той не е създал нито класическата симфония, нито квартета. Но личността му – чиста, щедра и бащинска е създавала това впечатление още приживе да го наричат “татко”. За съвременниците огромна част от творчеството на Хайдн е непозната. Написал е 13 опери, 108 симфонии, концерти за инструменти, някои от които отдавна не съществуват. Затова днес, както често се случва всички ние – и музиканти и слушатели преоткриваме музиката на Хайдн.
Роден е на 31 март или 1 април 1732 г. в Рорау - второ от дванадесетте деца на Матиас Хайдн – запален любител-музикант. Още от най-ранна възраст Йозеф показва изключителна музикалност. Тя го отвежда в хора на катедралата “Св. Стефан” във Виена. Йозеф и по-малкият му брат Михаел, който също е в хора , пеят и по улиците, за да добавят средства към мизерната си издръжка. В пубертета, разбира се е прогонен от хора и за да се издържа отново излиза на улицата да пее, и свири, и понякога да преподава уроци. Таланта му не остава незабелязан и през 1751 получава поръчка да напише комична опера (за жалост изгубена), която е поставена във Виена, а след това е в цяла Европа. Хайдн усилено пише квартети и дивертименти, които се изпълняват по време на пиршества и тържества на тогавашната буржоазия. Само след три години вече е поканен да бъде вокален акомпанятор, ученик и прислужник на Никола Порпора – известен тогава италиански композитор и вокален педагог. Тъжната равносметка от този момент почти до края на живота на Хайдн е, че през всичките останали години ще бъде нечий придворен. Амбициите, възможностите и търпението ще трябва да ограничи в тези рамки. Наистина това търпение дава своите резултати. През 1759 вече е музикален директор при граф Марцин. За него пише първата си симфония. След фалита на този граф Хайдн е поканен от унгарския принц Паул Антон Естерхази. Ангажиментите му са точно упоменати в договор – от сутринта до вечерта, дори с репликите, които трябва да произнася. Имението Естерхази било построено като копие на Версай. Имало свой оперен театър, куклен театър, две концертни зали, оркестър от 25 музиканти и оперна трупа от 12 души. Хайдн трябвало да се грижи за музикалните състави и за инструментите, да дирижира два инструментални концерта и две оперни вечери на седмица. По време на целия си стаж той е поставил 75 оперни заглавия написани от различни композитори. За разлика от днешното мнение, което битува относно Хайдн сам той през целия си живот се е определял като оперен композитор. Вероятно най-хубавото, което се случвало през всички тези над тридесет години е, че всяка нота, която е написал е била изпълнена още преди да изсъхне мастилото. През 1765 само четири години след като започва работа при Естерхази творбите му са широко изпълнявани и издавани до степен, че в цяла Виена го наричали “Любимецът на нацията”. Такъв ще остане до края на живота си. От днешна гледна точка Хайдн бил роб, живял в позлатен палат, писал и изпълнил това, което иска, и получил извънмерна популярност. Всъщност може да се каже, че графовете Естерхази се знаят и до днес благодарение на придворния им капелмайстор Йозеф Хайдн.
След двадесет години живот в изолация през 1781 г. 48 годишният Маестро среща 24 годишния гений Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата стават много близки. “Само той познава тайната, да ме разсмее и да се докосне до дълбините на душата ми” ще каже Моцарт.
През 1790 след смъртта на Николаус Великолепни наследникът му съсипва фамилната музикална структура. Хайдн можел да продължи да води спокоен живот, тъй като разполагал с достатъчно средства, но той напуснал фамилията Естерхази. Почти 60 годишен поканен от музикалния импресарио Саломон заминал за Лондон за серия от концерти. Моцарт през сълзи проронил на раздяла. “Казваме си сбогом. Не ще си видим повече”.
В първия ден на новата 1791 г. Хайдн пристига в Лондон и с удивление установява, че е посрещнат със същите почести и възхищение, каквито някога са отдавани на Хендел. По време двата си престоя в Лондон той пише 12-те Лондонски симфонии, дори има нежен роман с една вдовица. В останалото време във Виена той продължава да композира и да преподава – по това време сред учениците му е и младия Лудвиг ван Бетховен. През пролетта на 1809 г. френските войски бомбардират Виена и Хайдн не успява да преживее този шок. Умира на 31 май. Наполеон изпраща отряд от войниците си на погребението му. Две седмици по-късно Реквиемът на Моцарт е изпълнен в негова памет. Сигурно е, че Хайдн е бил щастлив.
Оперната вечер 275 години след раждането на композитора включва операта “Армида” – последната опера писана от Хайдн за Естерхази и един от най-смелите им, и амбициозни проекти. “Армида” изисквала около 36 актьори в костюми облечени като кръстоносци и сарацини, голям оркестър, състав на сцената, който включвал кларинети – този инструмент Хайдн използвал за първи път в подобно мащабно произведение. Смята се, че това е най-завършената творба на Хайдн. Тя била една от предпочитаните от принц Естерхази. Представена е за първи път на 26 февруари 1784 за откриването на сезона и в продължение на пет години непрестанно присъства в афиша на операта на принца – играна е 54 пъти – рекорд, който не достига нито една от останалите опери на Хайдн. В състава са включени шест певци – два сопрана, три тенора и само един бас. Съставът на нашия запис е: Армида - Чечилия Бартоли, Риналдо – Кристоф Прегардиен, Зелмира – Патрисия Петибон, Убалдо – Скот Уеър, Клотарх – Маркус Шефер, Идрено – Оливър Уидмър. Консентус музикус Виена, диригент Николаус Харнонкурт.
Либретото на Армида е вдъхновено от епичната поема на Торквато Тасо появила се през 1581 под заглавието “ Освободеният Ерусалим”. Този шедьовър пресъздава в 20 песни историята на първия кръстоносен поход ръководен от Годфрид дьо Буйон, който заминава да освободи Ерусалим подкрепен от двама герои Танкред и Риналдо.
Риналдо попада във властта на магьосницата Армида, която следвайки съвета на Принца на тъмнината успява да оплете в мрежите си младежа. Риналдо дори стига до там, че е готов да се бие на страната на царя на сарацините Идрено срещу собствената си войска. Но все пак чувството за дълг надделява над любовта. Риналдо разрушава скритите сили във вълшебната градина на Армида, отваряйки тъй пътя на Ерусалим към свободата. Дълбоко запленена от вярата на християнина Армида остава изоставена и нещастна.
Сюжетът за Риналдо и Армида е вдъхновил много опери – Люли, Глук, Хендел, Салиери, Керубини. Най-близкият източник за либретото на Хайдн е “Риналдо” на Антонио Тоци, поставена във Виена през 1775 г.
Втората творба, която предлага вечерта в събота е ораторията “Сътворението”. Хайдн започва да работи върху “Сътворението” в края на 1796 г.и завършва първата част през есента на следващата година. Записът, който ще слушате е осъществен в НДК през 1988 година под диригентството на Емил Чакъров. Участват смесен хор “Родина” – Русе с хормайстор Васил Арнаудов, Фестивален симфоничен оркестър, басо континуо: Ирина Щиглич - пиано и Николай Беспалов – виолончело. В ролите Анна Томова-Синтова-Габриел и Ева, Деон ван дер Валт – Уриел, Жил Кашмай – Рафаел, Готфрид Щир – Адам.
Светлана Димитрова
Публикувано на 30 Март 2007 в 18:56 BG
Българско Национално Радио. Всички права запазени
