вторник, 11 ноември 2008 г.

Откриха неизвестна досега творба на Бах

Статията е копирана от dnes.bg, 08.06.2005

Неизвестна досега творба на Йохан Себастиан Бах бе открита от изследователи в Германия, съобщи ВВС. Композицията е намерена сред други документи, които са били преместени от библиотеката Анна Амалия във Ваймар по време на унищожителния пожар там миналия септември.

Творбата е съпровод към поема от 12 стиха, създадена за Херцога на Саксония през 1712 година. В момента се планира първото изпълнение на композицията с диригент Сър Джон Елиът Гардинър.

Оповестявайки новината за находката, ръководителят на Фондация Бах – Кристоф Уолф, каза, че творбата не е голяма, но е „рядка композиция с изключително качество“. Той добави, че историята по намирането й е почти чудо.

Библиотеката Анна Амелия, която се помещаваше в замък от 16 век в стил рококо, изгоря в пожара миналата година. Хора, които случайно са минавали покрай библиотеката по това време, са спасили стотици томове литература, включително и Библия от 16 век на Мартин Лутър, но хиляди исторически творби са били изгубени в пламъците.

Автентичността на творбата на Бах е била доказана чрез сравнение на почерка с други негови композиции.


Изследователи откриха музикални ръкописи на Йохан Себастиан Бах

Статията е копирана от actualno.com, 1 Август 2006 г.

Изследователи от Германия оповестиха, че са открили най-старите известни досега музикални ръкописи на Йохан Себастиан Бах. Двете партитури датират от 1700 г. и са копия, които Бах е направил на музика за орган, композирана от Дитрих Букстехуде.

Ръкописите са открити в архивите на библиотеката "Ана-Амалия" във Ваймар, където миналата година бяха намерени неизвестни творби на Йохан Себастиан Бах.


Откриха ръкописи на Бах

Статията е копирана от в. "Атака", 2/09/2006

В едно от най-старите книгохранилища в Германия - библиотеката на херцогиня Ана Амалия във Ваймар, бяха открити два ръкописа на младия Йохан Себастиан Бах, съобщава ДПА. Според президента на фонда на ваймарските класици Хелмут Зееман и директора на архива на Бах в Лайпциг Кристоф Волф тази находка може да се определи като сензационна. Откритието показва, че в младостта си Бах е учил при германския органист Георг Бьом в Люнебург. Досега не беше ясно какво е правил Бах в младите си години в Люнебург.

Две музикални истории от XVII век

Статията е копирана от "Вестник култура", бр. 2 (2163), 19 януари 2001 г.

Един творец, съвременник на Йохан Себастиан Бах, излиза от забрава в уникално издание на "Хенслер Класик". Компактдискът, който ни представя Арнолд Матиас Брункхорст (1670-1725), всъщност е включил всички творби на композитора, открити до този момент: Прелюд за орган, Коледна история, Соната за чембало и Великденска история. Тези четири произведения са открити в Берлинската държавна библиотека. Разбира се, издателите не са сигурни, че това е всичко, написано от композитора, но са напълно убедени, че досега музиката, която е подредена в компактдиска, е единственото свидетелство за творчеството на Брункхорст.

За първи път името на композитора се споменава в прочутата биография на Й.С.Бах от Филип Шпита. По-късно името му фигурира в още няколко изследвания като органист и конструктор на орган в Целе и Хановер. Изследователите на немския барок аргументират познанството между Брункхорст и Йохан Себастиан Бах. В периода 1700-1703, тоест между петнайстата и осемнайстата си година, Йохан Себастиан е отскачал често от Люнебург до Целе - очевидно за да слуша органовите изпълнения на Брункхорст. Ако съдим по неговия Прелюд за орган, последният действително е бил сред майсторите-инструменталисти на своето време. Прелюдът е своеобразен пример за импровизаторско изкуство и широка инструментална култура. Клавирните инструменти очевидно са били източник на вдъхновение за Брункхорст - ярко свидетелство за това е единствената чембалова соната, включена в изданието. Но най-интересни са двете вокално-инструментални композиции, които ни "разказват" историите на Рождеството и Възкресението Христово. Две творби, които сякаш определят зората на зингшпила - дотолкова тяхната същност е свързана с театралното представяне, въпреки скромния си обем (по около двайсетина минути). Независимо от известната наративност на характера им, именно инструменталните, речитативни, солови и хорови вокални епизоди представят в естествена и красиво течаща музикална реч началото и края на живота на Спасителя. Текстът е от непознат автор в съчетание с откъси от Библията (Лука и Марк). При Брункхорст библейският текст се прекъсва от текста на анонимния автор. Инструментариумът - струнни, обои, тромпети и чембало, а съставът включва още четирима солисти и хор. Музиката е всичко онова, което любителят на бароковата звучност може да си пожелае, записана в чудесно изпълнение, в което доминира светлият, бистрият звук. То е осъществено от солистите Андреа Хорнунг-Бьозен, Райнер Зайферт, Дитрих Вразе, Себастиан Матмюлер заедно с ансамбъл "Музика поетика"(Фрайбург) с ръководител Ханс Бергман - все имена, за които не може да се каже, че са звезди, но са великолепни музиканти, които мисионерски са се посветили на откриването и възстановяването на неизвестни творби от ранните епохи. Тази тяхна специфика се усеща много отчетливо в маниера на изпълнение, който завършва стилистичното единство по начин, способен да задоволи и най-взискателния вкус.

Екатерина Дочева

Йохан Себастиан Бах, композитор, 1685-1750. Огромно творчество.

Статията е копирана от "Вестник култура", бр. 29 (2140), 28 юли 2000 г.

Сега Баховата академия в Щутгарт, Германия, издава 170 компактдиска с Бахова музика. Повечето в изпълнение на Хелмут Рилинг като диригент. Фирмата "Телдек" в Хамбург, Германия, издава 153 компактдиска с музика на Бах. Там са изпълнения на Арнонкур, друг голям Бахов изпълнител, диригент. Мащабите впечатляват.

В първата половина на ХVIII век Германия познава Йохан Себастиан Бах предимно като органист, славата му е широко известна, стичат се в Лайпциг музиканти, за да го слушат. Тъкмо органът е публичният инструмент. В църква на органови изпълнения се събират стотици слушатели. Клавесинът, чембалото остават инструменти за домашно музициране, пред няколко слушатели или за лично удоволствие. И на тях Бах доказва изключително майсторство. Използва нова пръстовка, поставя ръката на клавиатурата естествено и ненапрегнато, намира легато звучности в мелодическата линия, за да се изявява тя като изпята. Не всички го разбират обаче. Обвиняват го, че свири бързо и твърде сложно и обърква богомолците, когато съпровожда техните хорални изпълнения в религиозната служба. Като диригент няма време да изработва ансамблите, но спасява всяко изпълнение, като подава, пеейки, встъпленията на объркали се певци или инструменталисти. "Как беше?" - питат в ХVIII век възрастен човек, пял някога под ръководството на Бах. "Много лошо. Почти винаги плачехме след изпълнението от неудовлетворение."

Свят от първата половина на ХVIII век е силно затворен, ограничен в селището и неговите най-близки околности, с това границите на географската представа са фокусирани в конкретното място. Не е изработена още планетарна представа, земната мащабност тогава е само абстрактна. Но е дълбоко свързана с вечното, чрез Бога човекът навлиза в безкрая на материята, в безкрая на времето, силно изразено е чувството за човешкото аз като прашинка от вечността.

В тогавашна Германия музикалните центрове съществуват всеки за себе си. Но музикантите са вече по-често пътуващи носители на информация. Иначе тя циркулира миролюбиво - когато не е чрез войни - като слухове, легенди, чрез писмовно общуване. Тъкмо Бах е силно обвързан с града, в който работи, със семейството, с учениците си. Практически той не пътува, в Лайпциг престоява от 1723 до смъртта си, по-сериозно значение има за него единствено отиването му до Берлин, където посещава Фридрих II, пруският крал, по негова покана. Тогава няма днешните огромни човешки маси, придвижващи се между страни и континенти, няма телевизия, радио, едва се появяват първите музикални списания, няма Интернет, няма кино, няма видео и аудио записи, не се записва звук, няма фотография, единствено художествената картина е визуален документ, а музикалната партитура - звуковият такъв. Световната култура е представена в информация за изяви в Европа, и то в нейна ограничена част, дори и в Европа има бели петна на културни потенции. Славата на изпълнителя Бах разчупва ограниченията, става европейски феномен, с това - феномен на първата половина на ХVIII век.

Славата му на композитор обаче трудно и бавно, много бавно се въздига. Тогава го приемат като консервативен, изостанал или безразличен към новите тенденции на творчество. Дори синовете му го наричат - в негово отсъствие, разбира се, - "старата перука". Шестте му Брандебургски концерта, вероятно поръчани през 1718, биват открити отново едва през 1849, 130 години по-късно, в музикалната сбирка на Кралската библиотека в Берлин. Първата му биография издава Форкел чак през 1802. ХIХ век създава първия култ към него, Менделсон, Шуман, Лист го величаят, става знаме на романтизма, въпреки че тъкмо романтизмът не го разбира и с чувство на най-дълбоко преклонение непрекъснато... се намесва в нотните текстове на негови композиции. Шуман пише клавирен съпровод на 6-те сонати и партити за соло цигулка, предполагайки, че съпроводът им е загубен... Менделсон прави същото преди това с прочутата Шакона от 2-ра партита за соло цигулка. Гуно добавя нова мелодия, солираща, към Първия прелюд от "Добре темперираното пиано", това е Арията Бах-Гуно - очевидно защото нещо не му достига в прелюда, за него той няма водещ глас /!/. Лист и Бузони превръщат Бахови композиции в свръхвиртуозни творби за пиано чрез обогатяващи аранжименти. Дори Бузони дописва трети глас към двугласните инвенции, за да ги направи упражнения за органисти. При изпълнението на огромния "Матеус пасион" от Бах през 1829-та от Менделсон в Берлин - първо изпълнение след смъртта на неговия автор и 100 години след създаването му Менделсон прибавя динамически означения, темпови указания, съкращава части, заменя инструменти, отнася се към пиесата като някакво старовремско несъвършенство, нуждаещо се от нова майсторска ръка.

Изглежда, че ХХ век влиза в другата крайност - приема всяка нота от Й.С.Бах като реликва, въздига в култ оригиналните текстове, опитва изпълнения с исторически автентични инструменти, изследва хартията и мастилата на Бахови ръкописи, проучва всеки детайл от живота му, спори, отхвърля, добавя познание, само биографичните книги за Бах в наше време надхвърлят 200... Не се ли създава с това една нова легенда? В похватите и навиците на ХХ век? Легенда на свръхестественост, на извънчовечност, на дематериализация и днешна митичност? А Себастиан, както го нарича Магдалена, е толкова човечен, "най-любвеобилното и най-набожното сърце, туптяло някога". И пак Магдалена: "Линиите на лицето му се бяха вдълбали и изострили, устата му беше още по-плътно затворена, отблъскващо мрачна; една дълбоко вкопана линия стигаше до брадичката, а заплашителният израз между дебелите му вежди се беше изострил. Но не ярост издълба тази брада, а все по-напрегнатото взиране през по-късните години, след като на младини бе пресилвал и преуморявал очите си от преписване на ноти."

Приживе и великият Бах има своите врагове. Изглежда към величието всякога се присламчва нищожество, както гъби растат по стволовете на силни дървета. През май 1737 Йохан Адолф Шайбе публикува в своето периодично издание "Критише музикус" анонимно писмо, чиито текстове се мъчат да принизят Баховата музика. Защо Шайбе иска да нарани Бах? Като композитор той не може да му съперничи. Или търси независимост на критическия вкус, поддавайки се на модата на оформящи се тогава нови тенденции чрез т.нар. галантен стил на контрапунктично опростяване и игрова развлекателност? Още тогава, изглежда, критиката в лицето на Шайбе вече обслужва актуални интереси, въздига себе си върху отрицание на други, прикляка пред силни на деня, приема ролята на глашатай на чужди мисли. В анонимното писмо се оценява музиката на Бах чрез липсваща "естествена грация и очарование в характера", като "надут и объркан стил", като "свръхизработена изява" (прекалена сложност). Към атакуващия Шайбе се добавя и Нихелман, който се опитва да опорочи Баховата мелодическа техника. При това Нихелман е ученик на Й.С.Бах, той е чембалист в двора на Фридрих II в Берлин заедно със сина на стария Бах; книгата си "За мелодията..." издава в 1755, 5 години след смъртта на учителя си. Какви нрави и тогава!

Но след публикацията на Шайбе се проявява и разбиране за величието на Баховото изкуство на композицията. Например в Лайпциг професор по реторика Йохан Абрахам Бирнбаум през 1738 описва Бахови строежи така: Гласовете в творбите на този голям майстор работят удивително, без ни най-малко объркване. Те се движат съвместно или се разделят там, където е необходимо... Няма нищо по-красиво от тази хармония."

Професорът по реторика разбира Бах!

Във втората половина на ХХ век наблюдавахме с удивление радикални промени в Баховата интерпретация. Още след Втората световна война се появи изпълнителска практика, която изостави романтичното свободно интерпретиране на Бах с извличане на отделния тон чрез спиране върху него, със свободни корекции на ритмиката, за да се изгради скритата полифония на отделния глас, със забавяне на комплементарната пулсация навсякъде, където се очертава някаква каденца. Помня концертите на Шеринг в Европа в края на 50-те години. Големият цигулар преобрази Бах чрез строго ритмично възпроизвеждане на Баховите строежи, чрез строгата темпова игра на комплементарността, в която Баховите контрапунктични линии се извисяваха като линии на катедрална конструкция. Желязната логика на Шеринг тази нова за тогавашното време интерпретация въздействаше като реконструиране на света, като проникване до фундаменталните му вътрешни механизми, като обективен в същността си всеобщ мироглед. Бах ставаше философия, строга, достолепна, величествена, отчуждена от човека и отправена към безкрайността.

В 1957 в Русия се появява пианистът от Канада Глен Гулд, тогава той е на 25 години. 4 концерта в Москва, 4 концерта в Санкт Петербург, от 7 до 19 май включително. В Санкт Петербург продават 1100 правостоящи в зала с 1300 места. Там пианистът свири коронната си пиеса - Голдберг вариациите от Бах, също и 6-та партита. Пред рояла сяда на столче, което е на 30 см от земята; така китките на ръцете му остават под клавиатурата, пръстите са освободени от пряката тежест на ръката. Много бързи темпа, ярка артикулация на тоновете в линиите, пълна диференциация на гласовете с фантастична прозрачност на контрапунктичната плетеница, строга ритмичност, тоноизвличане, което се доближава до звука на чембалото. Русия провъзгласява Гулд за Месия в Баховата интерпретация. Може би в нея има екстравагантност, може би някаква индивидуалистична чудатост, може би Бах е прекалено субективистично пречупен - така възразяват несъгласните, - но се появява един нов Бах, бляскав, цялостен и затворен в абстрактното.

В 80-те години бразилският пианист Жоао Карлош Мартинш, живеещ и в САЩ, започва записи на цялата Бахова клавирна музика, 21 компактдиска. Концертите за пиано и оркестър записва тук, в София, със "Софийски солисти" и Пламен Джуров. За последните солови записи използва и зала "България" в София. Изумителен е неговият подход: и много бързи, и много бавни темпа; темброво разнообразие - дори в една отделна пиеса тембърът ту помътнява, ту се открива в разкошен блясък; драматургия на целия цикъл ("Добре темперирано пиано ", партити), подчиняваща драматургията на отделната пиеса или вътрешен цикъл (преобразуване на кулминациите); звукоизвличане на отделния тон дори не чрез пръсти, а чрез цялата длан (в сфорцато); добавяне на октавови удвоявания особено в баса (ефекти от органа). Мартинш проучва изпълнителските техники на ХVIII век и пренася много от тях върху съвременния инструмент. Сега Бах звучи човечно, интимно или божествено; разгръща слушателската фантазия в удивляващо разнообразна асоциативност, внася топлота, но извисява и до величие.

Европа приема трудно Глен Гулд, още по-трудно Мартинш. В Европа Баховата интерпретация тръгва по други пътища. Арнонкур, Леонхард, Рилинг, Мюлер-Брюл, всичките в Германия, въвеждат неестествено бързи темпа, изострят звука в стакато и сфорцато, почти до метални звучности, раздуват дългите тонове чрез крешендо и декрешендо, с това вътрешно експресивират тона, създават нов виртуозитет и почти стенеща фразировка. Видимо има звукови заемки от чембалото и клавихорда на ХVIII век. Дори оркестърът на Мюлер-Брюл, Кьолнският камерен оркестър, свири почти десетилетие с автентични стари инструменти (под името "Капела Клементина"), после се връщат на модерните инструменти, но прилагат стари похвати на интерпретация. Пренасят интерпретацията и във вокалната Бахова музика, пренасят я и върху автори на строгия, Палестриновия стил на ХVI век, с това ни въвеждат в интерпретационна епоха с нови критерии.

Пак Ана Магдалена: "Лежеше спокойно, държеше ръката ми в своята и сякаш виждаше образа, трептял цял живот пред очите му, образа на висшия Бог, комуто бе служил с музиката си...
- Изпейте ми хубава песен за смъртта, защото вече е време - каза той... Докато пеехме, голямо спокойствие се разпростря по лицето на Себастиан - почти не беше вече на този свят, преодолял сякаш всичко преходно".

Това се е случило на 28 юли 1750.

Димитър Христов

Баховият интеграл на Haenssler classic

Статията е копирана от "Вестник култура", бр. 19 (2079), 14 май 1999 г.

Световната музикална общественост дейно се готви да посрещне 28 юли 2000 година. На този ден се навършват 250 години от смъртта на Йохан Себастиан Бах. Звукозаписните фирми оглеждат отвсякъде своите фондове и подготвят нови Бахови издания и преиздания. Един от много мащабните и авторитетни проекти в това отношение е на немската фирма "Хенслер класик", която от години работи в сътрудничество с международната Бахова академия в Щутгарт и диригента Хелмут Рилинг. Рилинг е считан за капацитет в областта на бахознанието - не само в областта на интерпретацията, но и по отношение на разкриването на непознати, непубликувани страници от Баховата музика... Досега той е единственият диригент, който е записал всички Бахови църковни кантати.

Интегралното издание "Всички творби на Бах на 160 копактдиска" на фирмата, което се подготвя под артистичното ръководство на Хелмут Рилинг, е неоценимо богатство за всеки, който има потребност от контакт с музиката на гения. Идеята, енергията и средствата за реализацията му са на издателя Фридрих Хенслер, голям почитател и познавач на Баховото творчество. Този проект включва направените вече през 80-те години записи, както и нови регистрации на творби, които до този момент са липсвали в каталога на фирмата - при това с артисти, които в последните години са поканени да се присъединят към "Бах-тима", подбран от ръководството.

Тъкмо защото проектът се осъществява чрез сътрудничеството на една фирма с академия, специализирана в творчеството на Бах, много от изданията съдържат безценни записи на страници от архива на композитора, които за първи път виждат бял свят... всяко издание е направено с вещина, съпроводено е с чудесни научни студии върху съответното произведение и се интерпретира от изпълнители-специалисти в областта.

Най-радостното е, че интегралът "Всички творби на Бах" е достъпен и за българските любители на музиката и то по начина, по който тези проекти се популяризират и в Европа - чрез абонамента, който може да се направи във фирмата "Гега-Ню" - официален дистрибутор на "Хенслер Класик" с ексклузивните права да абонира българските почитатели на Баховата музика... За по-големи подробности всеки би могъл да се обърне към "Гега Ню" - на "Акация" 1 или на "Солунска" 49...

Действително това е първата досега възможност за едно пълноценно проследяване на интегрално издание, което се разпространява по целия свят. При това с имена като Робърт Левин, Тревър Пинък, Робърт Хил, Жан-Клод Жерар, Михаел Берингер, Борис Пергаменшчиков, Дмитри Ситковецки, Мартин Люкер, Кристине Шефер, Петер Шрайер, Арлийн Оже и много още големи и културни интерпретатори.

Може би един от най-добрите начини да влезем в ХХI век е да се опитаме да разчетем още от посланията на ХVIII век. Особено когато са на Йохан Себастиан Бах.

Нова ера в Бахознанието*

Статията е копирана от "Вестник култура", бр. 33, 25 август 2000 г.

Сензационната находка на архива на Берлинското певческо дружество (1) може да бъде определена нееднозначно: добра новина, но и съобщение с катастрофични последици за немалко вече готови предстоящи издания на събрани съчинения или авторски каталози, "нова ера" в Бахознанието и музикалното изкуство на Германия от XVII и XVIII век, политико-дипломатически въпрос, поучителен културно-исторически факт, и прочее. Може да се определи и като необикновен разузнавателно-музиковедски епос с приключенски характер. Откривателят се нарича Кристоф Волф. Той е към края на 50-ото си десетилетие. Роден е в Солинген, следвал е църковна музика и музикознание в Берлин, Фрайбург и Ерланген.
Академичният му път води от Торонто през Ню Йорк до Харвард в Кеймбридж. Волф е един от редакторите на Баховия годишник и редактор на редица томове от Новото издание на събраните Бахови съчинения. Чували сме гласа му в предавания на БНР, програма "Христо Ботев" - в качеството му на първокласен Бахов експерт. Проф. Волф е декан е на Института по хуманитарни науки при Харвардския университет.
Новооткритата сбирка съдържа и една голяма част от архива на втория син на Йохан Себастиан Бах - Карл Филип Емануел - доскоро бе смятана за изчезнала или неоткриваема. Ала беше намерена: в централния държавен архив на Украйна в Киев. Сбирката съдържа стотици манускрипти от Карл Филип Емануел, многобройни от батко му Вилхелм Фридеман, 17 от баща му Йохан Себастиан и други. Светът се разтриса, когато се намери и парченце хартия, изписано от ръката на майстора - което се е случвало досега няколко пъти, - а какво остава за над дузина ръкописи! Не находка, а цяло съкровище. Да не говорим за останалите хиляди музикални ръкописи от архива на Берлинското певческо дружество.


----------------
* Текста публикуваме по материали от сп. "Кончерто" и в сътрудничество с програма "Христо Ботев" на БНР. Разбира се, не е изключена възможността в това изявление да се крие и известна доза откривателско преувеличение, но тъй или инак то иде от една твърде висока инстанция. След описаното първо посещение в Киевския архив проф. Волф, заедно с дългогодишния си приятел и колега проф. Ханс-Йоахим Шулце, директор на Лайпцигския Бахов архив, е посетил Киев втори път и двамата единодушно са стигнали до заключението, че наличният материал е безценен от изследователска гледна точка. Следващата планирана стъпка представлява обстойно, компетентно и скъпоплатено филмиране на сбирката, финансирано от компютърната компания "Хюлет" с три копия: едно подсигурително за Киевския архив, едно за Берлинската библиотека и едно за Харвардския университет.

(1) Берлинското певческо дружество е основано през 1791 от Кристиан Фридрих Карл Фаш, а от 1800 - 1832 е ръководено от Карл Фридрих Целтер - приятеля на Гьоте. Точно това дружество осъществява през 1829 г. легендарното възкресяване на Матеус-пасион от Бах, дирижирано от Менделсон - ученик на Целтер. В резултат от издигането на Берлинската стена, след 1963 възникват две Берлински певчески дружества ("Академии"), но историческата сграда на същинското певческо дружество, проектирана през 1827 г. от Шинкел, през 1945 г. приютява театъра "Максим Горки". (Бел. ред)
----------------




Разказва проф. Кристоф Волф - първият, огледал съкровищницата:

- Първия път можах всичко на всичко за три дена да хвърля око на архива - при условия за работа, които могат да бъдат определени всякак другояче, само не и като идеални. Последното се дължеше на бюрокрацията, на помещенията и на персонала - доколкото имаше такъв. Материалите бяха запечатани и в повечето от тях сякаш никога никой не беше надниквал. Все пак успях да преброя лист по лист всяка отделна творба. С подробен преглед се справях дневно едва с по една дузина. Направих и няколко сондажни експертизи. Уверих се стопроцентово, че става дума за архива на Берлинското певческо дружество, изчезнал през 1943 г. при евакуацията му от Бер-лин. Т.е. става дума за нотния материал, използван от берлинския хор през XIX и през първата половина на XX век.
Преди август на 1943 г. части от берлинската библиотека са изгорели. Тогава настоящият архив, заедно с някои частни библиотеки и ценни колекции, биват опаковани в 60 сандъка. Германското правителство ги евакуира в един замък в планинска местност в Силезия. По онова време правилото е било подобни ценности на изкуството да се укриват в области, безинтересни от военна гледна точка, труднодостъпни горски местности главно на изток, незасягани от бомбардировачите на Алианса.
С доста голяма точност мога да кажа, че намерих в Киевския архив 5170 музикални творби. 80 - 85 % от тях са ръкописи, сиреч уникати. Комплексът от ръкописи на Бах и синове наброява около 500 заглавия. Той се е съхранил непокътнат поради обстоятелството, че през 19-ото столетие на е съществувал особен интерес към тяхната музика.
Открих и собственоръчен ръкописен авторски каталог на клавирните творби от Карл Филип Емануел Бах. Тъй че човечеството се обогати с трети авторски каталог на композиторско творчество от 18-ото столетие. Досега имахме само авторските каталози на Моцарт и на Хайдн.
Първоначалният ми план беше 5 дена да работя в Киевския архив, но те се съкратиха само на 3, което ме принуди да се концентрирам върху 500-те Бахови ръкописа: Вилхелм Фридеман, Карл Филип Емануел, Йохан Себастиан, както и т.нар. Старобахов архив, т.е. колекция от ръкописи, в която всеки от Баховците, предшествениците на Себастиан, са писали по нещо.

- Истина ли е все пак, че ръководството на Киевския архив не е било наясно с ценността на колекцията, която съхраняват?

- Да, твърдя го убедено. Те си нямаха никаква представа. Знаеха, че съхраняват материал от някогашния Германски райх, но нямаха понятие какъв е и откъде се е взел. Това е разбираемо: Киевската академия на науките разполага с 2 милиона архивни единици, сред тях - книги и какво ли още не, дошли от Германия. А архивът на Берлинското певческо дружество е складиран на друго място. През 1946 г. той е бил докаран в Киевската консерватория, ала със заповед да не се отваря. Очевидно намерението е било да бъде интегриран в библиотеката на консерваторията. Ала според тогавашните закони всички обекти, наричани "произведения на изкуството-военна плячка", са били под разпорежданията на КГБ. И когато започва студената война, настава неяснота и неразбория, поради което нещата се замразяват. Всъщност материалите не е могло да бъдат използвани и поради липсата на научен потенциал, който да ги разработи. Прочее, към подобен род крайно специализирана музикално-изследователска работа няма особен научен интерес в Украйна, съответно - в бившия Съветски съюз. Естествено там има отлични музиколози, но те разработват съвсем друг репертоар и са изправени пред съвършено различни научни задачи.

- И как все пак попаднахте на дирите на изчезналото съкровище?

- Наистина много колеги от десетилетия го търсят по какви ли не пътища и канали. И не само него, но и ред други колекции, сбирки, библиотеки и пр. В случая с Баховия архив резултатът беше неизменно един и същ: нищо. Дори проф. Леонид Ройзман от Московската консерватория, член на редколегията на Новото издание на събраните Бахови съчинения, години наред са стара да открие нещо, но безрезултатно. Една съвсем бегла следа свидетелстваше, че поне някаква част от архива е оцеляла. Това беше една руска оркестрация на флейтов концерт от Вилхелм Фридеман Бах. За този концерт беше известно, че уникалният му ръкопис се пази от Берлинското певческо дружество. Ала никой не можеше да открие откъде се е взел преписът му.

- Флейтовият концерт от Вилхелм Фридеман Бах - първият син на Себастиан - е бил единствената диря на архива на Берлинското певческо дружество от евакуацията му в Германия по посока Съветския съюз. От кога лично вие търсите тази сбирка.

- Когато през 60-те писах дисертацията си - започнах да проучвам какво е станало с библиотеката на Берлинското певческо дружество. Един от отговорите гласеше: "изгоряла е напълно". Трябва обаче да вземем предвид, че евакуационната политика на Хитлеровите власти беше строгосекретна по отношение на изкуството и на другите ценности - поради опасността от похищения, кражби и пр. Естествено беше да се държи в пълна тайна къде се откарват такива ценни манускрипти като ръкописа на Си-минорната меса от Бах например.
Друг отговор гласеше: "Колекцията е евакуирана, но не знаем къде". Можете да си представите, че в тогавашния разделен Берлин, в условията на студената война, е възможно да се получат най-различни и противоречиви сведения. По едно време, в края на 70-те, някой в Източен Берлин подшушна, че не е зле да се търси в Украйна. В търсенията започнаха да ми помагат учени и музиканти от Киев, Институтът за изследвания на Украйна към Харвардския университет и кой ли още не. Отново без резултат. Докато през януари на 1999 г. при мен не дойде една докторантка, която намерила документ, свидетелстващ за това, че над 5000 музикални архивни единици от Германия били предадени на Киевската консерватория. Документът представлявал отчетен доклад на поделение на т.нар. съветски офицери по културните въпроси към Червената армия, в който се информират началниците за разпределението и складирането на иззетите от Германия произведения на изкуството. От Киевската консерватория ни отговориха, че нищо подобно не са виждали. Ето че на моя колега проф. Хенади Бориак от Киев му хрумна гениалната идея да потърсим някогашната отдавна пенсионирана библиотекарка на консерваторията. Тя си припомни, че при нея наистина била складирана музикална литература от Германия горе-долу в търсените размери, но самата тя никога не била отваряла сандъците. През 1973 г. те били откарани незнайно накъде. Размислихме, че най-близкото възможно място за предаване и складиране, е библиотеката на Академията на науките. Там обаче нямаше нищо. По някое време обаче Бориак се сети за отдела за литература и изкуство към Киевския държавен архив. Сандъците наистина се намираха там, все така засекретени обаче.

- И тъй, проф. Волф потегля от Харвард за Киев. Но как?

- През април получих виза и писмена покана от архивните служби в Киев да разгледам материала. В края на юни се появих в Киев. Ала директорът на архива заяви, че не признава поканата: "никакъв достъп до материалите" - такова било разпореждането. После научих, че директорът е някогашен офицер от КГБ. И тъй, глупаво стоях пред портите на архива заедно с преводачка, Бориак и съпругата ми, молих, увещавах, но нищо не помагаше: директорът беше непреклонен. Архивните служби нямали правата да разрешават нито на чуждестранен учен, нито комуто и да било, да разглежда нещата. Всичко започна да прилича на политическа афера, понеже архивните служби взеха да се чувстват неловко, че са поканили уж незаконно учен от Харвард - университет, с който имат съвместна работа в най-различни други области. Намеси се американският аташе по културата и се съчини друг модус да вляза в архива: получих нова, втора покана от украинското правителство - да работя в архива като "консултант". Не е ли куриозно?! И тъй, въоръжен с новото парче хартия, влязох в склада, извадих първия нотен лист и видях на него печата "Берлинско певческо дружество". И проумях: наистина е това!

- Как ли се преживява подобен момент - като граф Монте Кристо изправен пред съкровището?

- Трудно е за описване и за възстановяване. Помолих жена ми да ме ощипе. После се наложи доста още да ме щипе. Вечерта започнах да проумявам: за нас настава нова ера. И друг път съм откривал по нещичко, но тук особеното е не само огромният размер на находката, но и реалната й практическа стойност за музикалния живот по света.
Изправени сме непосредствено пред най-малко две важни задачи. Едната е: подсигуряване на солидна научна каталогизация на архива. А другата: всички предстоящи проекти за издаване на съчиненията на композитори, които фигурират в архива с уникални творби, да се пре-работят с оглед на новите находки. Това се отнася на първо място до Карл Филип Емануел Бах, Вилхелм Фридеман Бах, Йохан Себастиан Бах и всички членове на фамилията Бах. Но също така и до Томас-канторите Кунау и Шеле, до Граун и Телеман, Менделсон и Бетховен. Най-големите специалисти по творчеството на Телеман например ми съобщиха на "първо четене", че поне 25 негови кантати от Берлинско-Киевския архив са съвършено непознати. Няколко напълно готови проекта за издаване на събрани съчинения ще бъдат сега обърнати наопаки поради находката със съвършено неизвестни творби. Дори неизвестни автографи на писма на Гьоте фигурират в архива...

Здравка Андреева

неделя, 2 ноември 2008 г.

Zelenka, Jan Dismas


Зеленка, Ян Дисмас
1679-1745



История классической музыки содержит немало имен великих композиторов, к которым признание приходило через много лет после смерти и осознание музыки которых растягивалось на долгие годы. Достаточно упомянуть Франца Шуберта, Антона Брукнера и величайшего композитора всех времен - Иоганна Себастьяна Баха. Но даже в этом ряду история чешского композитора Яна Дисмаса Зеленки выделяется как нечто, не поддающееся пониманию. Музыка Зеленки пролежала в архивах невостребованной в течение двух сотен лет! Не осталось даже портрета композитора! Единственным автопортретом, который оставил после себя Ян Дисмас Зеленка, является его музыка. И слушая сегодня эту музыку, приходишь в изумление, соединенное с грустным чувством вины: как могло получиться, что такая великолепная музыка была предана забвению? И почему эта музыка, открытая в 60-е годы XX века и исполненная выдающимися музыкантами, до сих пор почти не известна любителям классической музыки?

Автор этих строк узнал о Зеленке случайно, просматривая в Интернете отзывы покупателей компакт-дисков с записями классической музыки. Один из отзывов начинался словами: "Если вы любите Баха, но вас утомляют Вивальди и Телеман, то вам стоит послушать Зеленку". Прекрасно сказано! В одном предложении - вся суть дела.

Музыка эпохи барокко оставила много блестящих образцов классической музыки. Многие музыкальные шедевры этого времени отличаются красотой мелодии, запоминаются, порой западают в душу. Таковы, например, кончерто гроссо до минор и "Follia" Арканжело Корелли, "Времена года" и "L'estro Armonico" Антонио Вивальди и многие, многие другие произведения. Но все-таки на подавляющем большинстве этих творений лежит отпечаток эпохи: вычурность и нередко бравурность стиля, легковесность, подавляющий перевес мажорной музыки над музыкой минорной, некоторый механицизм, прикрывающий нехватку эмоционального содержания. Музыка Баха стоит особняком по отношению ко всем остальным образцам музыки эпохи Барокко. Вобрав в себя технические достижения прошлого и современной ему эпохи, Иоганн Себастьян Бах создал музыку совершенно особенную. Хотя музыка Баха оказала огромное влияние на музыку последующих поколений, начиная с Моцарта и кончая Шостаковичем, она принадлежит не этим поколениям. Она принадлежит вечности. Бах был глубоко, искренно верующий христианин, и все его творчество посвящено Богу. По-видимому, в этом и состоит разгадка тайны музыки Баха, которая сочетает изумительную простоту и экономию средств с потрясающим величием и глубиной содержания. Если и были у Баха современники-композиторы, близкие ему по духу и по качеству музыки, то их следует искать только среди композиторов, творивших для церкви. Именно таков и был Ян Дисмас Зеленка.

Зеленка принадлежит другой церкви - в отличие от лютеранина Баха, Ян Дисмас Зеленка был католиком. Но оба они были настоящие христиане, по-настоящему воцерковленные, глубоко осознавшие истины христианства и живущие своей верой, посвятившие Богу всю свою жизнь и все свое творчество. В партитурах Баха нередко можно встретить обращения к Богу: "Одному Богу слава", "Иисус, помоги". А вот текст посвящения, которое предпослано Яном Дисмасом Зеленкой к его великой Мессе в честь Бога-Отца (ZWV19): "Первую из своих последних месс, озаглавленную Missa Dei Patris, этому великому Богу, творцу всего сущего, всеблагому Отцу, с величайшей покорностью, со смиреннейшим почитанием и глубочайшим благоговением, с сердцем, исполненным покаяния и страха (в надежде, что эта месса не будет отвергнута), посвящает Его нижайшее, покорнейшее и недостойное создание Иоанн Дисмас Зеленка".

Здесь - подлинная, основная причина той внутренней близости и родства, которая объединяет музыку Иоганна Себастьяна Баха и музыку Яна Дисмаса Зеленки. Отсюда уже вытекают многочисленные черты сходства этих двух композиторов:
Оба композитора бoльшую часть своего творчества посвятили церковной музыке. Светские произведения обоих композиторов великолепны, но немногочисленны. Ян Дисмас Зеленка создал даже меньше светских произведений, чем Бах.
Оба композитора были безусловными авторитетами во всевозможных жанрах вокальной музыки (мотеты, мессы, кантаты, оратории), но не создали ни одной оперы. В "Музыкальном энциклопедическом словаре" упомянута "опера" Зеленки "Melodrama de Sancto Venceslao" ZWV175; но это - не опера, а аллегорическая кантата. По-видимому, театральное действо не привлекало обоих композиторов.
Зеленка был, пожалуй, не меньшим мастером полифонии, чем не превзойденный в этом отношении Бах. Оба композитора были выдающимися мастерами контрапункта. Любимой музыкальной формой обоих была фуга. Самое оригинальное, глубокое и технически совершенное произведение Баха - "Искусство фуги". Зеленка вставлял фуги почти во все свои произведения; прекрасный Реквием ре минор ZWV48 укомплектован семью фугами!
В отличие от почти всех композиторов эпохи барокко, Бах и Зеленка не отдавали предпочтения мажорной музыке. Почти половина музыки Зеленки написана в минорных тональностях.
И Бах, и Зеленка прилежно изучали музыкальные шедевры прошлых эпох и своего времени и, пропустив их сквозь свою душу, синтезировали эти прошлые достижения музыки в новые формы. Известно, например, что Бах предпринял путешествие пешком на много десятков километров специально для того, чтобы послушать музыку своего великого предшественника - Дитриха Букстехуде. Зеленка потратил огромные усилия на собирание коллекции музыкальных шедевров своих предшественников и современников.
При совершенстве и технической сложности музыкальной формы, музыку Баха и Зеленки отличает глубина и необычайная эмоциональная насыщенность содержания, совершенно не характерные для эпохи барокко.
Замечательно, что столь близкие по духу композиторы развивались в одно и то же время по параллельным путям, но почти независимо друг от друга. Например, в то же время, когда в Лейпциге состоялось первое исполнение "Страстей по Иоанну" Баха, - в Страстную Неделю 1723 года, - Зеленка создает одно из значительных произведений церковной музыки- "Responsoria pro Hebdomada Sancta" ZWV55, также посвященный Страстям Христовым. Если и можно говорить о влиянии одного композитора на другого, то, безусловно, следует говорить о влиянии музыки Зеленки (который был чуть старше) на музыку Баха. Иоганн Себастьян Бах был знаком с церковными произведениями Зеленки и настолько высоко ценил их, что поручил своему сыну, Вильгельму Фридеману Баху, сделать копию Магнификата Зеленки ZWV108 для собственного использования. Некоторые специалисты находят следы влияния Зеленки в великой Мессе си минор Баха.

С другой стороны, существуют и различия между Бахом и Зеленкой. В отличие от Баха, Зеленка совершенно не писал клавирных произведений. Клавесин и орган используются им только в качестве continuo. Многие баховские произведения отличаются величественной статичностью и монументальностью. Этого не найдешь в музыке Зеленки, для которой характерны живость, моторность, эмоциональность. Специфическими индивидуальными чертами музыкального стиля Зеленки являются соединение мажорных и минорных тональностей в одной музыкальной фразе, использование всевозможных контрастов, создающих ощущение некоторой угловатости и нервности музыки.

Нельзя не сказать и о том, что музыка Зеленки укоренена в католической церковной традиции, а не в протестантской, как музыка Баха. Автор этих строк высоко ценит Высокую Мессу си минор Баха; но это произведение несколько эклектично (оно объединяет несколько частей, написанных по разным поводам в разное время) и, заметим, написано все-таки в форме католической мессы. Остальные, лютеранские мессы Баха заметно уступают по глубине Мессе си минор. Зеленка написал 21 мессу, и еще две ему приписывают. Пять последних месс Зеленки - великие творения, которые отличаются стройностью и единством замысла и глубоким соответствием между музыкой и словами литургии. Конечно, мессам Зеленки не достает благоговейной сдержанности и молитвенной высоты православного богослужения; и все же это прекрасная религиозная музыка, обращенная к христианину-мирянину, настоящие симфонии во славу Божию.

Зеленка (как и Бах) был смелым экспериментатором в области музыкальных форм. Первый исполнитель трио-сонат Зеленки, выдающийся немецкий гобоист Хайнц Холлигер назвал музыку Зеленки "виртуально экспериментальной музыкой XVII столетия", своего рода авангардом своей эпохи. Sinfonia in A minor ZWV189, по мнению автора этих строк, является первым великим произведением в жанре симфонии, написанным в 1723 г. - до первых концертных симфоний Саммартини (около 1730 г.) и задолго до симфоний Гайдна (первые значительные симфонии Гайдна, "Утро", "День" и "Вечер", датируются 1761 годом). Реквием до минор ZWV45, который приписывается Зеленке, вызывает ассоциации с Реквиемом Габриеля Форе. Одно из произведений Зеленки носит совершенно авангардистское название: Ипохондрия ля мажор (ZWV187); это программное произведение, прекрасно соответствующее своему названию. Смелость и новизна музыки Яна Дисмаса Зеленки отчасти объясняют, почему этот выдающийся композитор был недооценен современниками, а вскоре после смерти был предан полному забвению.

Теперь попытаемся рассказать биографию Яна Дисмаса Зеленки. Необходимо сразу подчеркнуть, что любая его биография неизбежно носит гипотетический характер, потому что сведений о жизни Зеленки почти не осталось, и приходится пользоваться косвенными данными.

В архиве католической церкви городка Лоуновице (центральная Богемия, к юго-востоку от Праги) содержится запись о том, что 16 октября 1679 года там был окрещен первенец местного кантора и органиста Зеленки. При крещении ребенок получил имя Ян Лукас. Это и был будущий композитор Ян Дисмас Зеленка. Впоследствии (возможно, при конфирмации), к его имени было прибавлено имя Дисмас. И сам он, похоже, предпочитал именовать себя Ян Дисмас. Очевидно, имя Дисмас было ему дорого: ведь по церковному преданию, Дисмас было имя благоразумного разбойника, который, будучи распят вместе с Христом и видя Его невинные страдания, раскаялся в своих грехах и обратился к Господу с мольбой, которую повторяет каждый кающийся грешник: "Помяни мя, Господи, егда приидеши во Царствие Твое".

Начальное музыкальное образование Яну дал отец. Далее, как полагают, Зеленка учился в Праге, в иезуитском колледже и университете Клементинум, который был, помимо всего прочего, признанным центром музыкального образования. Здесь им были созданы первые произведения, в том числе - кантата "Via laureata magnis virtutum" (1704; утеряна) и кантата, посвященная распятию Христа, в том числе - "Musica… ad sepulchrum sacrum" ZWV58 (1709).

В 1696 г. принц соседней с Богемией Саксонии Фридрих-Август перешел в католичество, чтобы получить возможность стать королем Польши. В 1708 г. придворный театр города Дрезден был преобразован в Королевскую католическую капеллу. С 1710 г. капелла находилась под юрисдикцией иезуитов (Богемская епархия). Поскольку большая часть населения Дрездена были лютеране, то музыкантов, разбирающихся в католической церковной музыке, не хватало, и из Богемии были набраны молодые хористы и музыканты. По-видимому, в числе этих музыкантов и был Ян Дисмас Зеленка. В 1710 или 1711 году он стал контрабасистом придворного оркестра города Дрездена, с жалованьем 300 талеров. Одновременно он пишет музыку. Его первое произведение для Дрездена - Missa Sanctae Caeciliae ZWV1a (1711; опуюликована лишь в 1983 г.!). В 1712 году Зеленка преподнес исправленный вариант этой мессы королю Августу II с прошением направить его на один год на обучение во Францию и Италию, чтобы научиться "хорошему вкусу Франции и основательной литургической традиции Италии". В 1714 г. он снова пишет музыку для мессы - Missa Judica me ZWV2. Жалованье Зеленки было увеличено до 400 талеров. А в 1715 г. его просьба о годовом отпуске для учебы была удовлетворена. Зеленка отправляется в Вену и берет уроки контрапункта у императорского капельмейстера и знаменитого теоретика музыки Иоганна Иосифа Фукса. (Отметим, что самому Зеленке в период этой учебы было уже около 35 лет!) Капельмейстер Фукс был настолько восхищен способностями Яна Дисмаса, что направил королю письмо с просьбой отпустить Зеленку на учебу в Италию, дабы Зеленка имел возможность изучить другие музыкальные стили. Благодаря этой протекции, в 1716 г. Зеленка уезжает в Италию, чтобы учиться у Антонио Лотти. Возможно, в этот период Зеленка также брал уроки у важнейших мастеров неаполитанской оперы - Алессандро Скарлатти и Франческо Фео.

В 1717 г. Зеленка возвращается в Вену и продолжает обучение у Фукса. В это же время он сам дает уроки контрапункта гобоисту Квантцу. Он также сам сочиняет музыку. По-видимому, именно в этот период Зеленка создает замечательную серию из четырех оркестровых сюит (Capriccio I-IV ZWV182-185).

Одновременно Зеленка с увлечением собирает копии и транскрипции всевозможных шедевров литургической музыки своего времени. На это уходит значительная часть его небольшого жалованья, и ему приходится просить добавки. В результате была собрана великолепная коллекция церковной музыки - "Collectaneorum Musicorum libri IV de diversis Authoribus". Этот четырехтомный труд оказался единственным произведением Зеленки, которое пользовалось определенной известностью в течение двухсотлетнего периода, когда собственная музыка Зеленки была предана забвению. В эту коллекцию были включены "божественные произведения" Палестрины, знаменитое "Miserere" Аллегри, "Fiori Musicali" Фрескобальди, каноны Фукса и многие другие шедевры. (К сожалению, этот манускрипт погиб во время Второй мировой войны.)

Однако, когда Зеленка вернулся в Дрезден (1718 или 1719 г.), его музыкальная карьера затормозилась. В 1717 г. ведущее положение в придворной церковной музыке прочно занял капельмейстер Иоганн Давид Хайнихен. Хайнихен пользовался исключительной популярностью при дворе и получал огромное жалованье, исчисляющееся десятками тысяч талеров в год. Зеленка же оставался контрабасистом в придворном оркестре с ничтожным жалованьем в несколько сотен талеров. Тем не менее, он активно сочинял церковную музыку. В 1721 г. он стал помощником Хайнихена, получив звание вице-капельмейстера церковной музыки (безо всякой прибавки к жалованью). С годами здоровье Хайнихена стало ухудшаться, и Зеленка все чаще и чаще замещал Хайнихена, выполняя его работу. В эти годы им был создан выдающийся шедевр инструментальной музыки - цикл из 6 трио-сонат для духовых инструментов ZWV181.

В 1723 г. Зеленка вместе со своим учеником, гобоистом Иоганном Иоахимом Квантцем, и лютнистом Сильвиусом Леопольдом Вейссом совершает поездку в Прагу для участия в торжествах по поводу коронации Карла VI и его жены Елизаветы-Кристины как короля и королевы Богемии. По-видимому, там он повидался с отцом, который в следующем году скончался. В ходе торжеств 1723 года Зеленка играет в оркестре при постановке оперы Фукса "Constanza e Fortessa", которая содержала много технических музыкальных новинок. Тогда же состоялась премьера большой аллегорической кантаты "Melodrama de Sancto Venceslao" (ZWV175), которую Зеленка сочинил по заказу иезуитов. Зеленка сам дирижировал оркестром. На премьере присутствовала королевская чета. Постановка имела успех, и вскоре состоялось второе исполнение этой кантаты. Очевидно, вдохновленный этим успехом, Зеленка на ходу, "в спешке", сочиняет серию из шести концертных произведений для оркестра. Из них уцелело четыре великолепных произведения (Концерт соль мажор ZWV186, Увертюра фа мажор ZWV188, Симфония ля минор ZWV189 и необычная маленькая сюита под названием Ипохондрия ля мажор ZWV187).

В 1729 г. Зеленка написал 5-ю оркестровую сюиту (Capriccio V, ZWV190). Возможно, это было последнее светское сочинение Зеленки. Весь остаток своей жизни он целиком посвящает церковной музыке.

К концу 1720-х гг. Зеленка почти целиком замещал Хайнихена в работе по созданию музыки для придворной католической церкви в Дрездене, получив звание управляющего церковной музыкой (с некоторой прибавкой жалованья). Поэтому, когда Хайнихен умер (1728 г.), Зеленка имел все основания надеяться на то, чтобы занять его место. Однако король все оттягивал замещение вакантного места капельмейстера церковной музыки. В 1731 г. в Дрезден с серией концертов из Италии приезжает молодой композитор Иоганн Адольф Хассе, немец по происхождению, ученик Алессандро Скарлатти. Хассе был на 20 лет моложе Зеленки. Его выступления имеют блестящий успех, и придворные славят его как последователя Хайнихена (что, конечно, должно было оскорбить и унизить Зеленку). Пост капельмейстера по-прежнему пустует. Зеленка в отчаянии пишет униженное письмо королю с просьбой о справедливости. Однако король вскоре умирает (1733 г.). Реквием заказывают не Зеленке, а Адольфу Хассе. В конце концов, Хассе получает пост придворного капельмейстера церковной музыки. Итальянские оперы и оратории входят в моду при дворе.

В 1735 г., на Страстной неделе, исполняется оратория Зеленки "Gesu al Calvario" - "Иисус на Голгофе" ZWV62 (выдающееся, глубокое произведение, написанное в итальянском стиле). Оратория имеет большой успех. Но в положении Зеленки существенных сдвигов не происходит. В этом году Зеленка удостаивается лишь звания "церковного композитора" (после 15 лет трудов на этом поприще!), за которым в 1736 г. следует ничтожное увеличение жалованья до 800 талеров в год. Зеленке не придают значения. Он пишет повседневную литургическую музыку, а все заказы по случаю празднеств поступают к Хассе. В довершение унижений, одновременно с Зеленкой звание "церковного композитора" получает весьма посредственный композитор Тобиас Буц. Стоит, однако, отметить знаменательное "совпадение": почти одновременно с Зеленкой, в 1736 г., титул "церковного композитора" был также присвоен великому Иоганну Себастьяну Баху. Для людей этот пост был незначителен (о чем свидетельствует назначение Буца). Но для Бога?..

К концу 1730-х гг. пренебрегаемый и униженный Зеленка теряет здоровье. Его творчество все менее и менее ориентируется на своих современников и обращается к вечности, к Богу. В течение этого последнего периода своей жизни Ян Дисмас Зеленка создает великие, гениальные произведения церковной музыки. В 1736 году он пишет музыку для Мессы в честь Пресвятой Троицы (ZWV17). В 1738 или 1739 году он переносит какую-то тяжелую болезнь и дает обет в случае выздоровления написать еще одну большую мессу. Он поправляется, и из-под его пера выходит монументальная Missa Votiva (Месса по обету, ZWV18). После этого, осознавая, что его жизненный путь близится к концу, он задумывает цикл из шести месс "Missae Ultimae". К сожалению, завершить этот цикл ему было уже не под силу. Он успел написать первую мессу из шести - Мессу в честь Бога-Отца (ZWV19, 1740), написал две первые части огромной второй мессы - Мессы в честь Бога-Сына (ZWV20, ок.1740) и, наконец, создал шестую мессу - Мессу в честь Всех Святых (ZWV21, 1741). В преамбуле к музыке этой мессы Зеленка написал: "6-я и, возможно, последняя из всех моих месс".

В ночь 23 декабря 1745 года Ян Дисмас Зеленка умирает от водянки. Он был похоронен в Рождественский Сочельник, на Старом католическом кладбище в Дрездене.

После смерти Зеленки его архив хранился как собственность королевского двора. Копировать и издавать его произведения не разрешалось. Некоторое время его музыка еще звучала в церквях. Потом начались изменения музыкальных стилей, и музыку Зеленки стали забывать. Это забвение продолжалось около 200 лет. Некоторые рукописи Зеленки погибли во время бомбардировок Дрездена в ходе 2-й мировой войны. Не осталось даже портрета композитора.

Возрождение музыки Яна Дисмаса Зеленки началось в середине XX в., когда в Чехословакии были опубликованы все сохранившиеся инструментальные и некоторые церковные произведения этого композитора. В 1972 г. выдающийся гобоист Хайнц Холлигер вместе с другими музыкантами исполняет и записывает трио-сонаты Зеленки, которые производят сенсацию в музыкальном мире. За ними в 1977 году следуют премьерные исполнения и записи оркестровых произведений Зеленки оркестром Camerata Bern (при участии того же Хайнца Холлигера). На 53-м Баховском Фестивале Нового Баховского Общества в Марбурге, в 1978 году, немецкий дирижер Вольфрам Меннерт выступает с утверждением, что Зеленку следует рассматривать как одного из великих композиторов эпохи позднего Барокко, наряду с Бахом, Генделем и Телеманом. С этого времени начинается постепенное возрождение церковной музыки Яна Дисмаса Зеленки. Это возрождение шло пока довольно медленно, но в последние годы, похоже, интерес к этому великому чешскому композитору нарастает в геометрической прогрессии. Трио-сонаты и оркестровые произведения исполняют и записывают вновь и вновь, из архивов выходят на сцену все новые и новые произведения великого чеха. Есть все основания надеяться, что справедливость будет восстановлена, и Ян Дисмас Зеленка займет в истории музыки подобающее ему положение.

Светские инструментальные произведения

Orchestral Works, 6 Trio Sonatas (ZWV181-190). Camerata Bern/Alexander van WIJNKOOP, Heinz HOLLIGER (1973,1978). Archiv Production 469842-2 (5 CD). Серия Collectors Edition

Рекомендуется начать знакомство с музыкой Зеленки именно с этого комплекта, который содержит исторические премьерные записи почти всех его светских произведений. Это прекрасные исполнения, оказавшие решающее влияние на возрождение интереса к музыке Зеленки. Трио-сонаты - одно из величайших творений Зеленки. Они отличаются красотой и благородством и в то же время каким-то внутренним покоем, отсутствием страстей. Из шести сонат пять (№ 1-4 и № 6) написаны в стиле sonata da chiesa ("церковная соната"). Соната № 5 - блестящее концертное произведение. Capriccio I-V - великолепный цикл из пяти оркестровых сюит со сложной и не поддающейся систематизации структурой. Цикл отличается богатой полифонией и использованием материала из чешской народной музыки. Хотя все 5 сюит написаны в мажорной тональности, каждая из них содержит минорную музыку и глубоко поэтические части. Единственная аналогия, которая приходит на ум, - "Бранденбургские концерты" И.С.Баха. Концерт и Увертюра во французском стиле по структуре достаточно традиционны для своего времени, а по духу близки пяти Каприччио Зеленки. Наоборот, Симфония ля минор и Ипохондрия ля мажор - произведения, совершенно необычные для своего времени. Эту Симфонию, состоящую из 5 частей, отличает единство и гармоничность замысла, сила и благородство музыки. 5-я часть напоминает менуэт из 40-й симфонии Моцарта. Особенно красива 4-я часть ("ария"). Маленькая сюита "Ипохондрия ля мажор" - прекрасная музыка, которая изображает последовательную смену состояний души: страх перед болезнями (и, возможно, другими бедами), временное освобождение от страха, новое возвращение к страху. Конфликт разрешается в гениальной заключительной части "Ипохондрии", в которой слышится смиренное обращение к Богу: "Господи, да будет на все святая воля Твоя!"

Complete Orchestral Works Vol. 1-3 (ZWV182-190, etc.). Das Neu-Eroffnete Orchestre/Jurgen SONNENTHEIL (1996-1999). CPO 999 897-2 (3 CD).

В отличие от записи Archiv Production, музыканты Das Neu-Eroffnete Orchestre играют на инструментах эпохи барокко. Комплект удостоился высоких оценок музыкальной прессы - Gramophone Editor's Choice, ClassicToday 10/10 и др.

"Prague 1723" - Instrumental music: Ouverture a 7 concertanti in F, ZWV188. Hypocondrie a 7 concertanti in A, ZWV187. Concerto a 8 concertanti in G, ZWV186. Simphonia a 8 concertanti in a. Il Fondamento/Paul DOMBRECHT. Passacaille 9524.

Hipocondrie a 7 concertanti, ZWV187. Concerto a 8 Concertanti in G, ZWV186. Simphonie a 8 Concertanti in A Minor, ZWV189. (Johann Georg PISENDEL Concerto in D for violin and orchestra. Sonata in C Minor for Oboes, Strings and Continuo). Freiburger Barockorchester /Gottfried von der GOLTZ. Deutsche Harmonia Mundi 05472 77339 2.

Не претендующие на полноту, как упомянутый выше комплект CPO, эти подборки оркестровых произведений Зеленки заслуживают безоговорочной рекомендации. Исполнительское мастерство как Freiburger Barockorchester, так и ансамбля Il Fondamento достойно самой высокой похвалы.


Sonatas for 2 Oboes & Bassoon. Ensemble Zefiro (1993, 1995). Astree E 8511 и E 8563 (2 отдельных диска).

Sonatas for 2 Oboes & Bassoon. Paul DOMBRECHT, oboe; Marcel PONSEELE, oboe; Ku EBBINGE, oboe; Chiara BANCHINI, violin; Danny BOND, bassoon; Richte van der MEER, violoncello; Robert KOHNEN, harpsichord. Accent ACC 8848D A/B (2 CD).

Выбор из этих двух записей трио-сонат Зеленки затруднителен. Это скорее вопрос личных предпочтений, чем результат какого-то объективного анализа. Обе эти замечательные записи мы рекомендуем с максимально возможным энтузиазмом.

Оратории и кантаты


Sub olea pacis et palma virtutis conspicua Orbi regia Bohemia corona ("Melodrama de Sancto Venceslao", ZWV175). Soloists, Musica Florea, Musica Aeterna, Ensemble Philidor, Boni Pueri /Marek STRYNCL (2001). Supraphon 3520-2 232 (2 CD).

Аллегорическая кантата была написана по заказу иезуитов для торжеств в честь коронации имперской четы в Праге в 1723 г. Прошла с большим успехом. В целом это праздничное бравурное сочинение, несколько уступающее другим произведениям Зеленки. Впрочем, многие арии и оркестровая увертюра (sinfonia) весьма красивы. Исполнено с большим энтузиазмом. Премьерная запись.

Gesu al Calvario ("Иисус на Голгофе", ZWV62). Soloists, Rheinische Kantorei, Das Kleine Konzert/Hermann MAX (1999). Capriccio, 10 887/88 (2 CD).

Премьерная запись оратории, отличное исполнение (кроме, пожалуй, партии апостола Иоанна). Это одно из наиболее ярких произведений Зеленки, которое содержит много прекрасных и запоминающихся мелодий. Написана в итальянском стиле. При первом прослушивании может создаться ошибочное впечатление, что это типичная итальянская опера - жанр, нимало не соответствующий описываемым священным событиям. Однако это не опера. Действие в оратории отсутствует; слушатели узнают о происходящих событиях из речитативов и арий. Для самого Яна Дисмаса Зеленки эта оратория была "сакральной композицией", предназначенной для исполнения в Великую Пятницу и в Великую Субботу Страстной Недели. В отличие от "Страстей" Баха, которые написаны на текст Библии, эта оратория выполнена в жанре "народной оратории" ("oratorio volgare"): она основана на стихах, свободно домысливающих библейский текст, и содержит арии всех действующих лиц - даже самого Христа. Оратория концентрируется на чувствах, которые испытывают свидетели распятия Христа, и прекрасно справляется со своей главной целью - заставить слушателя погрузиться в события Великой Пятницы, вызвать в нем сопереживание Страстям Христовым. Текст, написанный поэтом Микеланджело Боккарди, прекрасен и поэтичен. К сожалению, буклет содержит либретто лишь на немецком языке.

"I Penitenti al Sepolcro del Redentore" ("Покаяние над Гробом Спасителя", ZWV63). Soloists, Capella Regia Musicalis/Robert HUGO (1994). Panton, 81 1389-2 231 (1 CD).

Оратория "Иисус на Голгофе" имела большой успех, и к Страстной Неделе следующего года Зеленка написал еще одну ораторию в итальянском стиле - "Покаяние над Гробом Спасителя", на стихи Стефано Паллавичини). Однако это произведение было отвергнуто, и первое его исполнение состоялось лишь через 258 лет - в ноябре 1994 года. Внешней причиной для отвержения этой оратории могла быть необычность используемого поэтического текста. Действующими лицами являются псалмопевец царь Давид (!), апостол Петр и Мария Магдалина. Перед Гробом только что распятого Христа каждый из них по-своему выражает скорбь о распятом Сыне Божием, переживает свою собственную греховность и выражает боль за грехи людей, распявших Христа. Сквозь все это просвечивает надежда на Чудо Божие. Это необычное произведение, содержащее много сильной музыки.

Церковная музыка

Magnificat: Sacred compositions for Soloists, Chorus and Orchestra (ZWV108, ZWV50, ZWV153, ZWV137). Soloists, Kuhn Mixed Choir, Prague Philharmonic Choir, Prague Chamber Orchestra, Czech Philharmonic Orchestra/Pavel KUHN, Lubomir MATL (1982-1985). Supraphon, 3315-2 231 (1 CD).

Хотя вершиной церковной музыки Зеленки, несомненно, являются его последние 5 месс, рекомендуется начать знакомство с церковной музыкой Зеленки с этого диска, который содержит шедевры, сразу привлекающие своими мелодиями и полифонией. Magnificat (песнь Богородицы "Величит душа моя Господа") in D major ZWV108 (1725) - произведение, которое И.С.Бах поручил своему сыну скопировать для исполнения хором церкви Св.Фомы. Произведение наполнено блистательной полифонией и сольными пассажами и заканчивается великолепной фугой, вполне достойной Иоганна Себастьяна Баха. De Profundis (Псалом 129) in D minor ZWV50 - произведение, предназначенное для исполнения 3 марта 1724 года в ходе панихиды по отцу Яна Дисмаса Зеленки, который умер 8 февраля 1724 года. Произведение производит глубочайшее впечатление. Хотя оно длится лишь около 10 минут, его следует причислить к величайшим образцам классической музыки, написанным в жанре Реквиема. Litaniae Omnium Sanctorum ("Литания всем святым") in A minor ZWV153 (1741) - еще одно замечательное произведение в концертном стиле. Оно начинается и заканчивается мощной двойной фугой. Первая часть (Kyrie eleison - "Господи, помилуй") производит, пожалуй, не меньшее впечатление, чем первая часть Мессы си минор Баха. Но, помимо этого, вся остальная часть Литании состоит из арий, обращенных ко всем святым, сопровождаемых прекраснейшей полифонической музыкой. Диск также содержит Salve Regina in A minor ZWV137. Это приписываемая Зеленке адаптация для хора и оркестра произведения Фрескобальди из сборника "Fiori musicali".

The Litanies of St. Francis Xavier (ZWV66, ZWV73, ZWV75, ZWV82, ZWV87, ZWV108, ZWV155, ZWV124). Schola Cantorum of Melbourne, Baroque Players/Gary EKKEL (2000). Move, MCD 156 (2 CD).

Еще одно собрание в высшей степени привлекательных церковных произведений Зеленки. Запись представляет реконструкцию торжественного богослужения в придворной церкви Дрездена в 1730 г., в которую включены 8 произведений Зеленки, а также органные импровизации в стиле Зеленки и грегорианские песнопения. Диск содержит: Dixit Dominus (Псалом 110) in A minor ZWV66 (ок. 1725), Confitebor (Псалом 111) in E minor (1725), Beatus vir (Псалом 112) in A minor (1725), Laudate Pueri (Псалом 113) in F major (1725), Laudate Dominum (Псалом 117) in F major (1728), Magnificat in D major ZWV108 (1725), Litaniae Xaverianae in C minor ZWV155(1727), Alma Redemptoris Mater (Молитва Богородице) in A minor (ок. 1725-1726). Интересно сравнить запись знаменитого Магнификата ZWV108 с использованием аутентичных инструментов (этот комплект) с записью в исполнении современного оркестра (предыдущий диск). Кроме этого произведения, наиболее сильное впечатление производят Dixit Dominus, Beatus vir, Litaniae Xaverianae и Alma Redemptoris Mater - снова сильные, запоминающиеся мелодии, блестящая полифония. Litaniae Xaverianae - одна из трех литаний в честь св. Франциска Ксавье, написанных Зеленкой; эта литания, как и ZWV153, также содержит прекрасное, глубоко покаянное Kyrie eleison. Единственный недостаток этой записи: второй диск записан с нарушением стандарта (номер первой записи - не 1, а 27), поэтому не читается некоторыми проигрывателями. При наличии компьютера рекомендуется сразу превратить все записи этого диска в mp3-файлы и наслаждаться прекрасной музыкой. Приобрести этот комплект можно в австралийском Интернет-магазине: http://www.buywell.com/cgi-bin/buywellic2/advsrch.html

Sacred Music (ZWV147, ZWV134, ZWV135, ZWV47). The King's Consort/Robert KING (2002). Hyperion, CDA67350 (1 CD).

Диск содержит: Litaniae de Venerabili Sacramento in C major ZWV147 (1727), Regina coeli laetare in F major ZWV134 (ок.1726-1727), Salve Regina ZWV135 in A minor (1730) и избранные песнопения из Officium Defunctorum (заупокойного богослужения) in C minor.

Psalm 130 "De Profundis" in d moll ZWV50. Miserere in c Minor (Psalm 50) ZWV57. Requiem in c Minor, ZWV48. Monika FRIMMER, soprano; Peter De GROOT, alto; Ian HONEYMAN, tenor; Peter KOOIJ, bass; Il Fondamento/Paul DOMBRECHT. Passacaille 9528.

Requiem in D minor, ZWV48. Miserere in C minor, ZWV57. Ensemble Baroque 1994, Czech Chamber Choir/Roman VALEK (1994). Supraphon, 0052-2 231 (1 CD).

Реквием ZWV48 (ок.1721 или 1731) приурочен к годовщине смерти австрийского императора Иосифа I. Произведение содержит признаки влияния Палестрины. Некоторые декоративные элементы напоминают, что Реквием был предназначен для исполнения при дворе. Тем не менее, это впечатляющая музыка, вполне соответствующая своему назначению. Зеленка вставил в этот Реквием семь прекрасных фуг. Miserere (Псалом 50) ZWV57 - яркий образец позднего церковного стиля Яна Дисмаса Зеленки (1738). Произведение открывает покаянная драматическая музыка, прекрасно соответствующая духу 50-го Псалма. После этого, почти речитативом, хор поет полный текст Псалма. В этой части, как и в Salve Regina, используется адаптация музыки из "Fiori musicali" Фрескобальди. Далее следует прекрасная ария на текст "Слава Отцу, и Сыну, и Святому Духу", которая по длительности занимает почти столько же места, сколько и сам Псалом. Наконец, произведение завершается тем же впечатляющим покаянным мотивом, с которого оно и начиналось.

Requiem in C minor (ZWV45). Chamber Choir Berne, Chamber Orchestra Berne/Jorg Ewald Dahler (1984). Claves, CD 50-8501 (1 CD).

Премьерная запись этого Реквиема, который приписывается Зеленке. Ноты Реквиема были обнаружены в библиотеке Пражской Консерватории. Если Реквием ZWV48 содержит некоторые архаические элементы, Реквием ZWV45 - музыка, словно пришедшая из вечности, из Царствия Небесного. В этом Реквиеме совершенно отсутствуют трагические страсти, которые так характерны для романтических Реквиемов Моцарта, Брамса, Верди, Дворжака (и отчасти - Берлиоза). Этот Реквием ассоциируется с прекрасным Реквиемом Габриеля Форе. Доминирующие чувства - грусть, смирение и надежда. Прекрасная, тихая, чистая, светлая музыка. Автор этих строк рискнет высказать весьма спорное утверждение, что это величайший Реквием за всю историю классической музыки. Даже если это произведение принадлежит не Зеленке (или не только Зеленке), послушать его стоит.

The Lamentationes of Jeremiah (ZWV53). Soloists (Michael CHANCE et al.), The Chandos Baroque Players (1990). Hyperion Helios CDH55106 (1 CD).

Одно из самых необычных и прекрасных произведений Яна Дисмаса Зеленки. Предназначено для исполнения на утренних богослужениях Страстной Недели. Представляет собой положенный на музыку текст библейской Книги Плач Иеремии, которая приобретает особое звучание в контексте Страстной Недели и превращается в плач о грехах людей, которые вновь и вновь распинают Христа. Музыка Зеленки, исключительно серьезная и в то же время прекрасная, идеально подходит для выражения этих чувств. Произведение состоит из шести частей (две - для исполнения в Великий Четверг, две - для Великой Пятницы и две - для Великой Субботы), каждая из которых заканчивается призывом, положенным на волнующую музыку: "Иерусалим, вернись к своему Богу!" Если первые четыре части переполнены скорбью и покаянием, то в последних двух частях пробивается лучик света - ожидание приближающейся Пасхи.

Responsoria pro Hebdomada Sancta (ZWV55). Capella Montana/Ludwig GOSSNER (2000). MDG, 605 0964-2 (1 CD).

Цикл церковных песнопений, предназначенных для исполнения на утренних богослужениях Страстной Недели (в Великий Четверг, в Великую Пятницу и в Великую Субботу). Создан ок.1723. Пользовался большой и заслуженной популярностью при жизни Зеленки. После смерти композитора, его большой друг, выдающийся скрипач Пизендель, попросил Телемана опубликовать это произведение. Но это так и не удалось сделать, потому что доступ к архиву Зеленки был закрыт. Многие части цикла выполнены в стиле Палестрины. Цикл отличается сосредоточенностью, серьезностью, внутренним напряжением. Музыка вполне соответствует последним дням Страстной Недели.

Missa Circumcisionis Domini Nostri Jesu Christi (ZWV11). Soloists, Dresdner Kapellknaben, Dresden Kathedralchor, Staatskapelle Dresden/Konrad WAGNER (1983). Christophorus, CHE 0087-2 (1 CD).

Хорошая запись Мессы in D major ZWV11, написанной Зеленкой в 1728 г. для праздника Обрезания Господня (у католиков празднуется в день гражданского Нового Года). Несмотря на праздничный, фестивальный характер мессы, она содержит и глубоко лирические части.

Missa in D, Responsoria (ZWV13, ZWV55). Soloists, Czech Philharmonic Chorus and Orchestra/Jiri BELOHLAVEK (1990). Supraphon, 11 0816-2 (1 CD).

Запись Мессы 'Gratias agimus tibi' in D major ZWV13, созданной в 1730 г.

Te Deum a due cori, ZWV146.(Johann David HEINICHEN Missa No.9 in D) Heike HALLASCHKA, soprano; Martina LINS-REUBER, soprano; Patrick van GOETHEM, alto; Marcus ULLMANN, tenor; Jochen KUPFER, bass; Dresdner Kammerchor, Dresdner Barockorchester/Hans-Christoph RADEMANN. Carus 83.148

Пять великих месс

Теперь, наконец, мы подходим к вершинам творчества Зеленки - к пяти последним великим мессам (Missa Sanctissimae Trinitatis, Missa Votiva, Missa Dei Patris, Missa Dei Filii, Missa Omnium Sanctorum). Мессы этого периода, очевидно, создавались Зеленкой без всякой надежды услышать их исполнение, - исключительно во славу Божию. Все это очень большие произведения (длительность - от часа до полутора часов). В своих поздних мессах Зеленка стремится использовать технические музыкальные достижения итальянской оперы, приспособить их к литургической функции. Каждая месса состоит из последовательности небольших частей, охватывающих всю католическую литургию. Как правило, мажорные части чередуются с минорными. Некоторые части написаны в форме хоральной фуги, другие - в форме арии, дуэта или трио, третьи - в форме хорального концерта. Музыка отдельных частей оказывает на слушателя просто гипнотическое воздействие, вовлекает его в безудержный поток музыки. Но что очень важно - эта музыка существенным образом привязана к литургическому тексту. Великие мессы характеризуются стройной архитектурой, сплетающей отдельные части в единое целое. Это безошибочные, гениальные (и не простые для восприятия) произведения, настоящие симфонии во славу Божию, предвосхитившие великие мессы Гайдна, Шуберта, Торжественную Мессу Бетховена.

Missa Sanctissimae Trinitatis (ZWV17). Soloists, Marburger Bachchor, Barockensemble Marburg/Wolfram WEHNERT (1995). Thorofon, CTH 2265 (1 CD).

Отличное исполнение Мессы в честь Пресвятой Троицы in A minor ZWV17 (1736).

Missa Votiva (ZWV18). Soloists, Marburger Bachchor, Hessisches Bach-Collegium/Wolfram WEHNERT (1992). Thorofon, CTH 2172 (1 CD).

Не менее достойное исполнение "Мессы по обету"(1739). Месса написана по обету после выздоровления от какой-то тяжелой болезни. Глубоко личное, возвышенное произведение.

Missa Dei Patris (ZWV19). Soloists, Barockorchester Stuttgart, Kammerchor Stuttgart/Frieder BERNIUS (1998). Carus, 83.209 (1 CD).

Месса в честь Бога-Отца (Missa ultimarum prima) in С major ZWV19 (1740). В конце жизни Зеленка задумал цикл из шести больших месс, озаглавив их "Missae Ultimae" ("Последние, финальные мессы"). Этот замысел не был воплощен до конца. Зеленка смог завершить только первую мессу (Missa Dei Patris) и последнюю мессу (Missa Omnium Sanctorum), а также первые две части для второй мессы. Missa Dei Patris - великолепное произведение, ненамного уступающее Missa Votiva. Прекрасное исполнение.

Missa Dei Filii, ZWV20(1740/41) & Litaniae Laurentanae, ZWV152 (1741/44). Nancy ARGENTA, soprano; Michael CHANCE, countertenor; Christoph PREGARDIEN, tenor; Gordon JONES, bass; Tafelmusik Baroque Orchestra/Frieder BERNIUS (1989). BMG/Deutsche Harmonia Mundi, RD77922 (1 CD).

Для Мессы в честь Бога-Сына (Missa ultimarum secunda) из цикла "Missae Ultimae" Зеленка успел написать только две части - "Kyrie eleison" и "Gloria" (ок. 1740). При этом "Kyrie eleison" непропорционально коротка по отношению к "Gloria", так что, возможно, ее тоже следует считать незавершенной. Зато "Gloria" - полностью законченная и отделанная часть, длящаяся более 30 минут, которая по качеству музыки ставится критиками на один уровень с "Gloria" из великой Мессы си минор Баха. Эта сложная музыка, которая при первом прослушивании может не понравиться (это, кстати, относится, ко всем великим мессам Зеленки). Но послушайте ее несколько раз, и вы будете побеждены колоссальной энергетикой этого шедевра. "Gloria" - выражение чистой радости. На этом диске также записано еще одно позднее произведение Зеленки - Litaniae Lauretanae "'Salus infirmorum" in F major ZWV152.

Sacred music at the Saxon-Polish Court (Hasse: Miserere c-moll, Zelenka: Missa Dei Filii ZWV20). Soloists, Dresdner Kammerchor, Dresdner Barockorchester/Hans-Christoph RADEMANN (1997). Raumklang, RK9702 (1 CD).

На этом диске, помимо прекрасно исполненной Мессы в честь Бога-Сына, записано еще Miserere c-moll Иоганна Адольфа Хассе, ставшего преемником Хайнихена вместо Зеленки. Хорошее произведение, но бесконечно уступающее великому шедевру Зеленки.

Musik aus Dresdner Hofkirche. Jan Dismas Zelenka: Missa Omnium Sanctorum (ZWV21). Soloists, Barockorchester Stuttgart, Kammerchor Stuttgart/Frieder BERNIUS (1998). Sony (Germany), SK 60592 (1 CD).

Mass "Ultimarum Sexta" (ZWV21). Soloists, Barockorchester Stuttgart, Kammerchor Stuttgart/Frieder BERNIUS (1998). Sony (France), 5081182 (1 CD).

Два издания одной и той же известной записи последней мессы Зеленки - Мессы в честь всех Святых (Missa Omnium Sanctorum, Missa ultimarum sexta et forte omnium ultima) in A minor (1741). Рукописи этой мессы Зеленка предпослал пророческий текст: "это 6-я и, возможно, последняя из всех моих месс". Издание Sony (Germany) содержит более информативный буклет, включающий текст на английском языке.


Дискография и комментарий - Владимир Власенко.

Редакция «Путеводителя» выражает глубокую признательность автору за работу по подготовке данного материала.

четвъртък, 11 септември 2008 г.

Франц Йозеф Хайдн

Статията е копирана от сайта на Българско Национално Радио, предаването На опера в събота

Франц Йозеф Хайдн - 275 от рождението му, на 31 март, от 20.00 часа ще го представим с – операта “Армида” и ораторията “Сътворението”


В историческите справки често се споменава името на Франц Йозеф Хайдн като “баща на симфонията”, “баща на струнния квартет”. В действителност той не е създал нито класическата симфония, нито квартета. Но личността му – чиста, щедра и бащинска е създавала това впечатление още приживе да го наричат “татко”. За съвременниците огромна част от творчеството на Хайдн е непозната. Написал е 13 опери, 108 симфонии, концерти за инструменти, някои от които отдавна не съществуват. Затова днес, както често се случва всички ние – и музиканти и слушатели преоткриваме музиката на Хайдн.
Роден е на 31 март или 1 април 1732 г. в Рорау - второ от дванадесетте деца на Матиас Хайдн – запален любител-музикант. Още от най-ранна възраст Йозеф показва изключителна музикалност. Тя го отвежда в хора на катедралата “Св. Стефан” във Виена. Йозеф и по-малкият му брат Михаел, който също е в хора , пеят и по улиците, за да добавят средства към мизерната си издръжка. В пубертета, разбира се е прогонен от хора и за да се издържа отново излиза на улицата да пее, и свири, и понякога да преподава уроци. Таланта му не остава незабелязан и през 1751 получава поръчка да напише комична опера (за жалост изгубена), която е поставена във Виена, а след това е в цяла Европа. Хайдн усилено пише квартети и дивертименти, които се изпълняват по време на пиршества и тържества на тогавашната буржоазия. Само след три години вече е поканен да бъде вокален акомпанятор, ученик и прислужник на Никола Порпора – известен тогава италиански композитор и вокален педагог. Тъжната равносметка от този момент почти до края на живота на Хайдн е, че през всичките останали години ще бъде нечий придворен. Амбициите, възможностите и търпението ще трябва да ограничи в тези рамки. Наистина това търпение дава своите резултати. През 1759 вече е музикален директор при граф Марцин. За него пише първата си симфония. След фалита на този граф Хайдн е поканен от унгарския принц Паул Антон Естерхази. Ангажиментите му са точно упоменати в договор – от сутринта до вечерта, дори с репликите, които трябва да произнася. Имението Естерхази било построено като копие на Версай. Имало свой оперен театър, куклен театър, две концертни зали, оркестър от 25 музиканти и оперна трупа от 12 души. Хайдн трябвало да се грижи за музикалните състави и за инструментите, да дирижира два инструментални концерта и две оперни вечери на седмица. По време на целия си стаж той е поставил 75 оперни заглавия написани от различни композитори. За разлика от днешното мнение, което битува относно Хайдн сам той през целия си живот се е определял като оперен композитор. Вероятно най-хубавото, което се случвало през всички тези над тридесет години е, че всяка нота, която е написал е била изпълнена още преди да изсъхне мастилото. През 1765 само четири години след като започва работа при Естерхази творбите му са широко изпълнявани и издавани до степен, че в цяла Виена го наричали “Любимецът на нацията”. Такъв ще остане до края на живота си. От днешна гледна точка Хайдн бил роб, живял в позлатен палат, писал и изпълнил това, което иска, и получил извънмерна популярност. Всъщност може да се каже, че графовете Естерхази се знаят и до днес благодарение на придворния им капелмайстор Йозеф Хайдн.
След двадесет години живот в изолация през 1781 г. 48 годишният Маестро среща 24 годишния гений Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата стават много близки. “Само той познава тайната, да ме разсмее и да се докосне до дълбините на душата ми” ще каже Моцарт.
През 1790 след смъртта на Николаус Великолепни наследникът му съсипва фамилната музикална структура. Хайдн можел да продължи да води спокоен живот, тъй като разполагал с достатъчно средства, но той напуснал фамилията Естерхази. Почти 60 годишен поканен от музикалния импресарио Саломон заминал за Лондон за серия от концерти. Моцарт през сълзи проронил на раздяла. “Казваме си сбогом. Не ще си видим повече”.
В първия ден на новата 1791 г. Хайдн пристига в Лондон и с удивление установява, че е посрещнат със същите почести и възхищение, каквито някога са отдавани на Хендел. По време двата си престоя в Лондон той пише 12-те Лондонски симфонии, дори има нежен роман с една вдовица. В останалото време във Виена той продължава да композира и да преподава – по това време сред учениците му е и младия Лудвиг ван Бетховен. През пролетта на 1809 г. френските войски бомбардират Виена и Хайдн не успява да преживее този шок. Умира на 31 май. Наполеон изпраща отряд от войниците си на погребението му. Две седмици по-късно Реквиемът на Моцарт е изпълнен в негова памет. Сигурно е, че Хайдн е бил щастлив.
Оперната вечер 275 години след раждането на композитора включва операта “Армида” – последната опера писана от Хайдн за Естерхази и един от най-смелите им, и амбициозни проекти. “Армида” изисквала около 36 актьори в костюми облечени като кръстоносци и сарацини, голям оркестър, състав на сцената, който включвал кларинети – този инструмент Хайдн използвал за първи път в подобно мащабно произведение. Смята се, че това е най-завършената творба на Хайдн. Тя била една от предпочитаните от принц Естерхази. Представена е за първи път на 26 февруари 1784 за откриването на сезона и в продължение на пет години непрестанно присъства в афиша на операта на принца – играна е 54 пъти – рекорд, който не достига нито една от останалите опери на Хайдн. В състава са включени шест певци – два сопрана, три тенора и само един бас. Съставът на нашия запис е: Армида - Чечилия Бартоли, Риналдо – Кристоф Прегардиен, Зелмира – Патрисия Петибон, Убалдо – Скот Уеър, Клотарх – Маркус Шефер, Идрено – Оливър Уидмър. Консентус музикус Виена, диригент Николаус Харнонкурт.
Либретото на Армида е вдъхновено от епичната поема на Торквато Тасо появила се през 1581 под заглавието “ Освободеният Ерусалим”. Този шедьовър пресъздава в 20 песни историята на първия кръстоносен поход ръководен от Годфрид дьо Буйон, който заминава да освободи Ерусалим подкрепен от двама герои Танкред и Риналдо.
Риналдо попада във властта на магьосницата Армида, която следвайки съвета на Принца на тъмнината успява да оплете в мрежите си младежа. Риналдо дори стига до там, че е готов да се бие на страната на царя на сарацините Идрено срещу собствената си войска. Но все пак чувството за дълг надделява над любовта. Риналдо разрушава скритите сили във вълшебната градина на Армида, отваряйки тъй пътя на Ерусалим към свободата. Дълбоко запленена от вярата на християнина Армида остава изоставена и нещастна.
Сюжетът за Риналдо и Армида е вдъхновил много опери – Люли, Глук, Хендел, Салиери, Керубини. Най-близкият източник за либретото на Хайдн е “Риналдо” на Антонио Тоци, поставена във Виена през 1775 г.
Втората творба, която предлага вечерта в събота е ораторията “Сътворението”. Хайдн започва да работи върху “Сътворението” в края на 1796 г.и завършва първата част през есента на следващата година. Записът, който ще слушате е осъществен в НДК през 1988 година под диригентството на Емил Чакъров. Участват смесен хор “Родина” – Русе с хормайстор Васил Арнаудов, Фестивален симфоничен оркестър, басо континуо: Ирина Щиглич - пиано и Николай Беспалов – виолончело. В ролите Анна Томова-Синтова-Габриел и Ева, Деон ван дер Валт – Уриел, Жил Кашмай – Рафаел, Готфрид Щир – Адам.
Светлана Димитрова

Публикувано на 30 Март 2007 в 18:56 BG
Българско Национално Радио. Всички права запазени