"Бах" от Швайцер

Йохан Себастиан Бах умира на 28 юли 1750 г на шестдесет и шест годишна възраст. Ако биха попитали лайпцигчани "Кого погребват днес?", те навярно биха отговорили "Старият кантор Бах, той беше корифея на всички органни изпълнители!". Споменът за композиторът е оставал някъде на заден план. Годините минавали и Бах се преврнал просто в име, за което се споменава ред-два в дебелите книги за музиката на отминалите епохи. Времената били такава, че старото винаги отстъпвало на новото, по-скорошното било по-близо до естетическият идеал от по-предшното. Петдесетина години след кончината на старият кантор, творчеството му сякаш било обречено на забвение навеки. Прелом обаче настъпва - издадената от Йохан Николаус Форкел биография на композитора през 1802 г. събужда интереса. По него време баховият естетик Рохлиц оптимистично заявява: "кръговратът на нещата, след по-кратки или по-дълги интервали, издига ... великите умове на човечеството". Минават още стотина години, и ето, един велик хуманист и бъдещ нобелов лауреат се заема да напише нова биография и анализ на творчеството на композитора - Алберт Швайцер. През 1908 г. на немски се появява труд от 844 страници със заглавие "Йохан Себастиан Бах". Днес той е достъпен и на български език в интернет на адрес
http://picasaweb.google.bg/jsb.1685.1750/1 (част 1) и
http://picasaweb.google.bg/jsb.1685.1750/2 (част 2) (фотокопие на изданието от 1981 г.).