Тихият пианист

Вилхелм Кемпф (1895-1995). Тихият пианист

Автор: Александър Арсов (Waldstein), четвъртък 15 юли 2004.

Сега сигурно си мислите “Абе, кой е пък тоя Вилхелм Кемпф?” Ами, ей сега ще Ви разкажа с две думи. Това е един изключителен артист, който със своята 65-годишна кариера – от първото му турне в Германия през 1916 г. до последния му концерт в Париж през 1981 г. – е записал името си със златни букви в историята на клавирното изкуство. Защо? Защото неговото докосване на 88-те клавиша е всяко едно отношение необикновено.

Можете да чуете много по-виртуозни пианисти от него, които свирят много по-бързо, по-мощно, по-чисто, технически по-съвършено, но при Вилхелм Кемпф можете да чуете нещо, което при малко други артисти можете да усетите – и това е уникалността! Мнозина не харесват Вилхелм Кемпф заради изумително тихия звук на неговите изпълнения, като въобще не си дават сметка за неповторимата интерпретация, която може да се познае сред десетки и стотици други интерпретации изобилстващи от пиротехнически ефекти от които черните клавиши почват да пушат, а белите направо се разтапят (а с тях се разтапя и мозъка ми). Не по-малко подходящо за Вилхелм Кемпф от The Quiet Pianist би било определението The Unique Pianist.



Вилхелм Кемпф е роден на 25 ноември 1895 г. в Ютеборг, малко градче близо до Берлин. Баща му бил известен органист в църквата Св. Николай в Потсдам, където Вилхелм прекарва детските си години, като получава първите уроци по музика от баща си. Освен това той свири на орган и пее в църковния хор. По-късно учи пиано при Хайнрих Барт и композиция при Роберт Кан в Берлин, като продължава да се занимава и с орган. През 1916 г. той завършва с почести обучението си по пиано и композиция, като печели два пъти наградата “Менделсон”. В следващите няколко месеца той концерти и като пианист и като органист.

Още през 20-те години Вилхелм Кемпф се отдава на активна концертна дейност съсредоточена почти изцяло върху пианото, която го отвежда къде ли не – Индия, Близкия Изток, Куба, Мексико, Венецуела, САЩ, Канада и почти цяла Европа. През 1934 г. той посещава за пръв път Япония, в която се връща още 8 пъти през следващите години, като при едно тези турнета (през 1954 г.) той прави записи на органна музика от Бах, които се продават в полза на жертвите в Хирошима и Нагазаки. През 1959 г. за пръв посещава Канада, а през 1964 г. е първото му американско участие (и то не къде да е, а в Карнеги Хол). Последния му концерт е в Париж през 1981 г. След него съпругата му, контеса Хилер фон Гертринген, съобщава, че съпругът и повече няма да концертира, тъй като е болен. В последните десет години от живота си Вилхелм Кемпф страда от болестта на Паркинсон. След Втората Световна война той живее в Амерланд, близо до Мюнхен, но последните пет години от живота си прекарва в къщата си в живописното италианско градче Позитано, близо до Неапол, където още от 1957 г. води майсторски класове по Бетовенова интерпретация и където го настига смъртта на 23 май 1991 г.



Безспорно животът на Вилхелм Кемпф е много интригуващ и в него има много забележителни моменти, като например приятелството му с Ленард Бърнстейн, който го определя като “една от най-интересните личности, която съм срещал в живота си”, но аз бих искал да се спра повече върху наследството на този забележителен представител на немската клавирна школа.

Преди всичко трябва да се отбележи дискографията! Първият си запис прави през 1920 г., а последния...е, той не е съвсем сигурно кога е направенJ, но най-вероятно това е станало през 1976 г. Едно от нещата заради които Вилхелм Кемпф се критикува понякога е извънредно тесния му репертоар. Той обхваща почти изключително немската класика и романтика, като по-значителни изключения от тези граници са Бах, Лист и Шопен. С Бах случаят е по-особен, тъй като много от записите на Кемпф са на негови собствени трaнскрипции на части от кантатно-ораториални Бахови творби. В някои от тях Вилхелм Кемпф постига с пианото почти органов звук!



Безспорно обаче най-значителните в дискографското наследство на Вилхелм Кемпф (поне според мен) са интерпретациите на творби от Бетовен, Шуман, Брамс, Шуберт и Моцарт. Тук количеството записи е огромно, както по отношение на брой творби, така и по отношение брой изпълнения на една и съща творба. Повечето му записи са студийни и сравнително малко са от концерти или радиоизпълнения. В тези няколко думи посветени на Вилхелм Кемпф аз ще се спра само на Бетовеновия му репертоар, тъй като от него имам най-много впечатления и смятам, че той е основата. Всъщност мнозина възприемат Кемпф именно като голям Бетовенов интерпретатор.

Едва ли има друг пианист, който да е записвал повече Бетовен! Вилхелм Кемпф е записал по два интеграла с клавирните сонати и концерти на добрия стар Лудвиг. На мнозина от сонатите и концертите съществуват по още един-два записа, а Патетичната соната (Соната №8, до минор, оп. 13) е записал цели девет пъти и това е най-записваната от него творба (обърнете внимание на дяволски бавното темпо в първата част, прелестната основна тема на втората част и контрастите в динамиката в третата част – ако струва Ви се странно, че тази творба звучи така чуйте пак!). Към това трябва да се добавят и интегралите на сонатите за чело и пиано (с Пиер Фурие) и сонатите за цигулка и пиано (два пъти – с Волфганг Шнайдерхан и с Йехуди Менухин), както и многобройните вариации, ронда, екосези, багатели и др. Думм, думи и пак думи, но в крайан сметка трябва просто да чуете – Appassionata, Waldstein-sonate (тази е особено важно да я чуете J) или Петият клавирен концерт – каквото и да чуете то ще е уникално. Вервайте ми! :)

В заключение бих искал да спомена и една интерсна и може би не особено известна подробност около Вилхелм Кемпф. Той е бил доста продуктивен композитор – още на 6-годишна възраст композира първата си пиеса, която е запазаена и до днес – а по-късно композира и безброй други творби: 4 симфонии, 4 опери, камерни творби за различни състави, клавирни пиеси, песни и др. Повечето от композициите му са базирани на Германски народни мелодии и избягват антимелодичните и дисхармоничните територии, които повечето съвременни композитори бързат да покорят със своите “творби”. За съжаление тези негови композиции са твърде рядко изпълнявани през годините.

Виртуозният китарист Сантана казва за себе си: “Аз съм един от малкото китаристи, които се познават от първа нота.” Аз като виден плагиат бих казал, че Вилхелм Кемпф е един от малкото пианисти, които се познават от първа нота.